May 21, 2012

Споделено от приятел

Елена Кандева и нейното сладко хоби


  Познавам Ели отдавна. Съседки сме, а децата ни са връстници. Доскоро обаче не подозирах колко много и интересни хобита има. Не спира да ме изненадва с таланта, упоритостта си и желанието да се усъвършенства в това, което прави.

  Днес тя ще ни сподели само едно от всичките си интересни занимания - най-сладкото :) 

За останалите - друг път.



1. Кажете няколко думи за себе си. Казвам се Елена. Хобита имам и съм имала много. Не мога да си спомня период, в който да съм нямала някакво занимание за свободното си време, независимо с колко такова съм разполагала. Като се почне от рисуването, мине се през десетина други дейности и се свърши (към днешна дата) със сладкарството и декорацията на торти, сладки и къпкейкчета /мъфини. Последните са ми слабост, стават винаги красиви, заради размерът им, правят се сравнително бързо и поне за мен - лесно. Също така позволяват множество варианти в една доза (обикновено  правя 12 - 14). При тортите винаги имам много идеи, но претворявам само една и там ми се налага да избирам, а аз имам лошата черта често да се колебая и да харесвам повече от един вариант, при което изборът на само един модел торта за изпълнение, винаги е много, ама много труден. Възприемам декорацията с фондан като вид творчество, при това уникално и винаги различно. Когато правя торта или сладкиши и сладки винаги със седмици обмислям идеята, какво и как ще сътворя, цветовете, композицията, изпълнението.
2. Как избрахте тази професия/хоби? Случайно покрай рождения ден на дъщеря ми се запалих по тортоправенето , сладкарството и най-вече декорацията с фондан, тъй като децата обичат захарни фигурки, а после се увлякох до степен, че хобито вече заема част от ежедневието ми. Това, което ме привилича, е именно декорацията, моделирането и оцветяването на тортата и мъфините. Повече наблягам на видовото разнообразие в декорациите на сладкишите, отколкото във видовете блатове. Като блат и крем имам няколко базови вида и ги сменям според случая, но като декорация и захарна украса, никоя торта и сладка не ми се повтарят. Моделирането освен творческо мислене изисква сръчност и бързина, поради характера на моделиращата маса /фондан, гъмпейст./
3. Кое е най-трудното в нея/него? Да отделиш достатъчно време за него - това е трудоемко хоби, всичко се изработва на ръка има период на месене, на измазване, на оцветяване, на активно моделиране, на съхнене,  а аз имам семейство и малко дете, а както всички знаят, дете и хоби на едно място трудно съжителстват. Много е трудно да се намери балансът, и за сега успявам да се справя само за сметка на собствения ми сън и почивка. Декорирам предимно нощем, тъй като времето през деня ми е ограничено. Благодарна съм на бабите, които понякога гледат малкото зверче, докато готвя и украсявам през деня.  
Също така трудно, но не и невъзможно е да отделям достатъчно средства, за да си купувам всички сладкарски пособия, инструменти и материали, за да мога да си позволя по-широка гама от декорации и повече свобода на изпълнението. Боите и захарната моделираща маса са много скъпи, поради което правя големи разходи по хобито си. Това не е дейност за всеки, но за момента се справям със самофинансирането.
И накрая, но не на последно място, много е трудно да промениш нагласата,  мисленето и отношението на хората, това може би е най-трудното нещо. Не ми харесва, когато съм недооценена, когато не уважават труда ми, не възприемат старанието ми, не ме взимат на сериозно. В България като кажеш, че хобито ти е да правиш бутикови торти, сладкиш и сладки с декорация от захарна маса, околните те гледат като извънземно, като луд. Човешките взаимоотношения са сложно нещо, но те въпреки всичко, рефлектират върху хобито ми, както и то - върху тях. Много трудно ми е също да приема, когато някой не оценява труда ми – възклицания от рода на „Оооо, това е много лесно, всички го могат.“ ме карат да се учудвам. Още повече се дразня, когато някой си мисли, че това е евтино хоби и нищо не струва. Декорацията и сладкарството са скъпо удоволствие, но подчертавам – все пак е удоволствие, нищо, че е скъпо!
4. Кое е най-приятното? Най-приятното в хобито ми е, че крайният резултат стига до други хора и предизвиква много радост, възторг, усмивки и положителни емоции. Това не е хоби, като да събираш марки или монети, това е хоби, насочено към околните, споделено с много хора и ориентирано към широка аудитория. Това е хоби, което не остава у теб, не е за самия теб, но пък извира от теб, градивно е, творческо е, положително е. На мен самата ми действа зареждащо да творя нещо, да имам идея и да я пресъздам успешно, на бъда успешна в нещо авторско,  и околните да го забележат. Харесва ми споделеността на хобито, радостта у околните, когато ги изненадам с декорирани сладкиши. Това ми действа зареждащо.  
Също така сладкарството и декорацията с фондан ме срещнаха с много нови хора, създадоха ми много нови приятелства. Намерих и „учители“ - хора, на които разчитам за съвет, когато нещо не ми се получава, хора с опит и огромен талант. Невероятни хора! Без тяхната подкрепа нямаше да се справя. Бих изброила имената им тук, но се опасявам, че ще са над 20 човека и мога да пропусна някой, затова няма да изброявам сега.
Същевременно е добре да отбележа,  че аз съм голям ценител на сладките неща - като захарно чудовище съм, но без това да се отразява на талията ми /слава Богу/. Ето защо, у дома винаги са били на почит сладкишите, а натуралният шоколад е издигнат на пиедестал.  При положение, че цял живот съм консумирала с удоволствие сладки неща, не е трудно да се сетя и да започна да си ги приготвям сама. Така удовлетворението е двойно.  Не само, че ми е приятно хобито, но е и красиво, и вкусно!
5. Откъде черпите вдъхновение? От всякъде. Нямам ограничение. Някои идеи ми хрумват внезапно и напълно независимо от каквото и да е, други са във връзка с определен човек или събитие, трети са вдъхновени от някакъв предмет или изказване, четвърти са плод на експериментиране, а пети са копие на посочен модел. Общото между тях обаче е, че всички са авторски, не си позволявам да плагиатствам.
6. Как си представяте себе си и работата си след 10 години? Никак, просто не мисля за след 10 години. В момента съм у дома и отглеждам малкото си дете, но като тръгна на работа времето за хоби ще ми е свръх малко или изобщо ще липсва.
7. Пожелайте нещо на читателите. Да са позитивни, вдъхновени и творчески настроени, отворени към нови инициативи, защото всеки човек има поне един явен или скрит талант, аз още търся моите ;)




4 коментара:

  1. Творенията са страхотни! Би ми било съвестно да ги изям. :D

    ReplyDelete
  2. Браво,уникални неща !
    Аз също обичам да се завъртам в кухнята,но предпочитам да готвя ястия,баници и такива солени неща.
    Но всичко показано тук е прекрасно.Поздравления за труда и старанието ! :)

    ReplyDelete
  3. Поздравления за Елена и от мен! Страхотни красоти твори. Само мога да й завиждам за сладкарските умения и сръчността :)

    ReplyDelete
  4. Аз честичко намазвам по една кутийка с мъфини и честно, жал ми е да ги ям. Седя и си ги гледам един ден и чак на следващия ги излапвам :))) Много са вкусни, освен, че са красиви.

    ReplyDelete

Радвам се на всеки ваш коментар, не го спестявайте :)