Споделено от приятел

Любо Любенов - фотограф


  Преди 4 години, подготвяйки сватбата си, попаднах в нета на един сватбен албум на непозната двойка. Още след първите разгледани снимки знаех, че за нашата сватба искам точно този фотограф. 
  Така се запознах с Любо. След това се срещахме на сватбите на всичките ми приятели, поддържаме връзка и във Фейсбук.


1. Кажете няколко думи за себе си.  Казвам се Любо. Сватбен и Семеен Фотограф синс 2006. 
2. Как избрахте тази професия/хоби?  През 2006-та имах колежка, чиито приятели Гери и Георги имаха сватба… вече се бях занимавал любителски с някои неща (http://sentrix.deviantart.com/gallery/) и логично това беше "теста-на-истината" за всеки кандидат-фотограф:
Нещата, които снимам се харесват:
а) Само на приятели и познати
б) На напълно непознати
Заредих порядъчно с няколко месечни заплати за "златния обектив", който ползвам и до днес Nikkor 50mm 1.4D и за една светкавица и тръгнах за сватбата… оттогава не съм спирал… 


3. Кое е най-трудното в нея/него?  Всичко е трудно, все още ходя на всякa сватба, като на първата… безброй неизвестни, които имат само един ден време да се решат(техника, време, график, хора, действия, логистика, стрес, непредвидени обстоятелства) и най-вече случващото се зад обектива(скорост, бленди, позиция, настройки… всичко е цифри, преценка и непрестанна борба със непредвидимостта на светлината)… всичко това, без право на втори опит... и без право на болничен… и като споменах болничен… най-трудно ми беше 2010, когато Vertigo ме тресна в болница за 1 седмица: 
Понеделник: Линейка и Болница.
Вторник: Снимка на глава за менингит, инсулт или "нещо-друго", за щастие без подобни прогнози.
Сряда: Още на въртележката, едвам ставайки до тоалетна, с жестоки провали на тестовете тип: "Пипни си носа с лявата ръка и затворени очи" и "Стой на един крак". Четвъртък: Със смесен успех за кръгче на двора в болницата
Петък: Изписване по мое настояване люш-люш...
Събота: Разбира се - Сватба… отидох на първоначалния адрес 1 час по-рано, за да пробвам дали мога да стоя изправен и да ходя по маршрута от паркинга на входа и обратно… на 12-тия час от започване на снимането, всичко ми беше минало… 

4. Кое е най-приятното?  Това е лесно - резултата  Няма нищо по-хубаво от усмихнати и доволни хора.



5. Откъде черпите вдъхновение?
WPJA - http://www.wpja.com/

6. Как си представяте себе си и работата си след 10 години?  Ще кажа… след 10 години. 

7. Пожелайте нещо на читателите.  Имам предчувствие за този блог… за това го четете редовно, за да може да се фукате след време, че сте били едни от първите, които са го чели…





Малко и от нашата сватба:




                  







1 коментар

  1. Адри,
    Страхотна статия! А снимките са толкова живи - сякаш ще ти проговорят.

    ОтговорИзтриване

Радвам се на всеки ваш коментар, не го спестявайте :)