Jul 18, 2012

Слав Анастасов - Гримьор

Споделено от приятел

  Слав е един от най-известните гримьори в България. От доста време съм почитателка и следя работата му и бях в голям възторг когато се появи възможност да се запозная с него и да си поговорим. 
Много приятно ме изненада колко земен и весел човек е. Това беше и причината да се осмеля да го поканя в рубриката и съм му изключително благодарна, че се отзова :)))

1.Кажете няколко думи за себе си.
Казвам се Слав,гримьор от повече от 12 години.От две години имам честта да бъда гримьор на Max Factor за България.Интересува ме света на модата и модните медии.Вече половин година разделям времето си между чисто гримьорските ангажименти със издаването и създаването на онлайн платформата за мода и начин на живот 12mag.net
2. Как избрахте тази професия/хоби?
Най-лесният отговор,е че професията избра мен.Честно казано, момента на осъзнаване с какво искам да се занимавам ми се губи назад във времето.От малък имам отношение към външният вид на хората,към моят собствен в това число.Винаги детайла ми е правил впечатление-стил,коса,грим.Впоследствие се оказа,че всичко което съм правил по един или друг начин е водил именно към това ,с което се занимавам сега.Като започнем от аматьорските ревюта в училище,впоследствие моделинг периода ми,чрез който натрупах контакти в тези среди.Именно тези контакти помогнаха да започна тази работа.
3. Кое е най-трудното в нея/него?
Аз не гледам на работата си като на изкуство,както много хора правейки ми комплименти гледат.Изкуството е вечно,а моята работа си отива заедно с почистващият тампон за грим.Възприемам работата си като красив занаят.И колкото и да е екзотична за хората тя все пак е работа.И като във всяка професия си има своите позитиви и негативи.В моя случай с времето се натрупва един вид умора от непрестанния контакт с много и различни хора.От непрестанния поток на енергии между нас,а невинаги тези енергии са положителни,което изтощава.Остават скрити за аудиторията липсата на фиксирано работно време,снимачни дни или нощи от по над двайсет часа.Може би липсата на почивни дни,празници или свободни уикенди също натоварва.Но моля,не приемайте това като оплакване,избора е съзнателен и изцяло мой :))))))
4. Кое е най-приятното?
Парадокса е,че именно липсата на фиксирано работно време е една от причините толкова години да продължавам да работя това.Много отдавна осъзнах,че не съм от хората,на които стройният план в седмицата им носи удовлетворение,напротив.Не мога да си представя,че ще знам в детайли какво ще правя например в този ден след седмица.Рутината не е за мен.Друг приятен позитив са пътуванията свързани с работата.Давам си сметка,че заради работата си съм посетил места,които иначе никога нямаше да видя.Сега си спомням,че като съвсем малък,моята мечта“когато порасна“ беше да съм стюард на самолет.Причината беше-“че те обикалят целият свят“.Много късно си дадох сметка,че всъщност тази мечта някой някъде прилежно си я е записал,защото така или иначе това се случи заради работата ми на гримьор.
5. Откъде черпите вдъхновение?
Вдъхновението много често не е водещо в моята работа.Ежедневните ми ангажименти много често са свързани с подготовка и рисърч,които фотографа или стилиста за дадена сесия,реклама,клип вече са направили.Така че най-често използвам натрупания опит и знания за да дам най-доброто от себе си за цялостния продукт.Моята работа не е самоцелна,част е от едно цяло.По скоро гледам да съм постоянно адекватен спрямо нещата,които се случват в модата.Постоянно съм в час със модните седмици,кампании.Гледането на списания за разлика от много хора за мен е работа.Така черпя идеи за нови техники и продукти.Вдъхновението се включва тогава,когато аз самият организирам проекти,в случая за 12 magazine.Тогава самият аз минавам целият процес на проучване,избор на модел,коса и грим.В тези случаи инспирацията може да се появи отвсякъде.Много често е от конкретното лице на даденият модел,може да е кадър от списание,картина,видеоклип.Моментен кадър и усещане,което да доразвия в цяла сесия.
6. Как си представяте себе си и работата си след 10 години?
Труден въпрос...Ако има нещо,което съм научил през годините е,че не трябва да си правя планове,нищо до момента не се е случило както предварително съм си го представял.И именно това е безценното,това прави животът ти незаменим и уникален.Мечтаейки,мозъкът ни използва за добро или лошо готови модели и картини.Аз оценявам изненадите,които съдбата ни поднася.Също така вярвам,че нищо не е случайно в живота на всеки.Разбира се ако не мечтаем не сме човеци,така че и аз си мечтая все едни красиви неща:))))След десет години си се представам като успешен издател на онлайн проекта ,който работим заедно с Хубен Хубенов.Обогатен от по-лимитирано хартиено издание.Умерено пълна банкова сметка,която да ми дава възможност да не съм ограничен откъм география.Две деца......Спокоен и реализиран.
7. Пожелайте нещо на читателите.
Пожелавам им да не губят любопитството си,да не изпадат в рутина.Любопитството е прогрес.Когато ти е трудно не винаги е лошо.Да правят това,което ги прави щастливи,независимо от обстоятелствата.Да се ядосват по-малко(трудно е,но и това се учи)
















0 коментара:

Post a Comment

Радвам се на всеки ваш коментар, не го спестявайте :)