10 July 2012

Guns 'N Roses в София + снимки на грима ми

  По принцип съм романтична и мечтателна натура. Обикновено мечтая за пътувания до далечни и необичайни дестинации или за срещи с интересни хора (повечето от тях отдавна умрели), но една от мечтите ми се открояваше на фона на останалите с това, че изглеждаше твърде простичка и безинтересна, а в същото време ми беше най-скъпа.

Тя беше да чуя November Rain на живо. И не защото тази песен е най-добра сред всички останали, а защото за мен е свързана с голям сантимент по отминали емоции. И колкото и да ме разплаква всеки път, краят ѝ неизменно ме събужда с оптимистичното обещание, че "нищо не е вечно, дори студеният ноемврийски дъжд".
Това беше причината краката ми да се подкосят когато разбрах, че Guns 'N Roses ще пеят в България. 30 минути след като пуснаха билетите в продажба, вече имахме места front stage.
 Концертът започна с ужасен звук и някак вяло, но в един момент се превърна в страхотно шоу и съм безкрайно щастлива, че имах възможността да присъствам и да изпълня една от мечтите си и нито липсата на Слаш, нито мумифицираният вид на Аксел успяха да развалят удоволствието ми. 
Преди това обаче бях толкова вцепенена и неадекватна, че не успях нито да се облека, нито да се гримирам като хората... а да се сетя да снимам да не говорим... Добре е, все пак, че се сетих да направя грима водоустойчив и  се беше запазил и 6 часа по-късно, въпреки  жегата, подскачането, сълзите и сополите.