08 September 2013

Vanille Noire на Yves Rocher


В парфюмно отношение се числя към ваниломаните, макар понякога ми се иска да прикривам този факт. Не за друго, а защото като че ли това е обидна категория за истинските ценители на качествения аромат; олицетворява утайката на парфюмните любители. Ние сме онези низвергнати люде, които нямат нищо напротив да ухаят на прясно изпечени мъфини или сочен кекс, носещ името на съседката дала рецептата.



Не бих се срамувала обаче да се появя с Vanille Noire на Yves Rocher и пред най-изтъкнатия ванилофоб. В този парфюм няма нищо сладникаво, нищо гурме. Ванилията тук наистина е ноар и ако и придам женски облик, то той би бил на висока, безумно стройна дама – защо не Грета Гарбо с черна шапка клоше и цигаре. Погледът е строг, жестовете – стегнати и премерени. Неизменно край нея се чувстваш смутен, напрегнат, дори прегрешил.
Самата бутилка на парфюма е толкова тежка, изчистена, сякаш способна да се присмее на всяка причудлива стъклария, приютяваща ароматна течност. Ако по някоя случайност приближите Vanille Noire до някое творение на Lolita Lempicka, то моля ви, незабавно го преместете. Не бих се учудила, ако нанесе психически тормоз и последващи трамви на горките полиформени гиздави шишенца, когато не сте наоколо.
Не знам дали особеното поведение на ванилията в този парфюм се дължи на дървената и кедрова подложка, но съм сигурна в едно – прибавен в подходящо количество ветивер ще създаде прекрасен мъжки аромат. В композиция за мъж обаче същата ванилия би придавала усещане за интимност и допустима нежност. Не е за подценяване също, че телесната температура и въздействието на аромата са в подчертано силен синхрон.
Трудно намирам повод да посегна към Vanille Noire , особено в по-топлите месеци. Студеното време от своя страна потенциира хладината на самия парфюм. Несъмнено го намирам за крайно неподходящ за компанията на близки и крайно подходящ за зимни разходки сам и непременно с цел, защото това не е аромат за шляене.

Автор: Ела