Нищо подобно, оказа се. Ароматът е точно толкова наивен, колкото подсказва и името му. Началото му е наистина качествен шоколад с лешници, много интензивен и лесен за възприемане. В този си вид се задържа твърде кратко, след което остава една стандартна, неотличителна сладка миризма, която не е нито на ванилия, нито на какао, нито на шербетлийско кафе, а на онези парфюмни молекули, които са създадени да ги наподобяват, лишавайки ги от непривлекателните им страни. Кафето няма горчилка, какаото не дразни лигавиците, а ванилията не „наостря” езика.
Колкото по-хладно е навън, толкова по-лесно е за сушените плодове да се появят. Ще ми се да бяха по-щедро представени, защото потушават елегантно сладостта и придават характер на парфюма. Асоциациите, които ми навяват, варират от популярния преди време цитрусов чай на гранули до плодови потпури със загубили аромата си сухи цветя и пръчки канела.
За съжаление, Chocolate Greedy не блести с особена трайност, а появата на плодната нотка е като момента, в който започват поетапно да светват лампите в киносалона, след като прожекцията свърши. Важно е да уточня, че в качеството трайност влагам единствено продължителността на присъствието на парфюма в рамките на замисъла му, а не дали притежава дълготрайна остатъчна миризма, била тя и доловима и за околните.
Без съмнение каквото и количество да притежавам от това творение на Пиер Монтал, то ще бъде безпощадно изразходвано до последната капка, просто защото не е в състояние да ме подразни в никоя от фазите си. Не бих подбирала внимателно поводите, в които го нося и с чиста съвест мога да го прибавя към онези парфюми, които слагам, защото просто не излизам без парфюм и нищо повече.
Автор: Ела
Няма коментари
Радвам се на всеки ваш коментар, не го спестявайте :)