Сещате ли се за онези магазини, често квартални и гаражни, обещаващи, че имат всичко – „от баба до бебе”. Така се чувствам по отношение на НеПарфюма на Juliette Has A Gun. Ароматът му, макар и действително представляващ миризмата на моноамброксан, извиква крайно противоположни асоциации. Считам за редно да уточня, че това е и един от малкото парфюми, композирани от Романо Ричи, които не ме дразнят по никакъв начин.
Бабата в Not a Perfume е ароматът от нейната тоалетка – тя е в коридора, прикрепена към неголямо огледало и с размерите на малко сандъче в долния му край. Не се ползва от години, но съдържанието и стои непокътнато. Задължително се намира някое токсично зелено химическо червило в релефна сребърна гилза. Не мога да определя дали от него се носи аромат на развалено или това е стандартната му миризма. Във всеки случай доминира, но не дразни. Усещам още полъх от малка червена кутийка с тигрова мас. Някъде там има и брошка, безопасна игла, копче, малък цип за панталон – все неща, които престоявайки, поемат миризмата на околните предмети, съхраняват я трайно и ѝ предават един металически привкус.
Ще вдишам по-дълбоко, насочвайки повече ароматни молекули към рецептивните си полета, което впрочем не обичам да практикувам, когато тествам парфюм и подхождам с раздразнение към слабите, неизразителни аромати, които ме принуждават да го правя. Усещам нещо много специфично и познато на всяка домакиня – ароматът на класическия препарат за почистване на прозорци. А може и дядото, който отдавна не е виждал съпругата си с поаленели от химическото червило устни, да е сметнал, че не би пречила туба с течност за чистачки, за неговата чакана по списък Шкода, под тоалетката. Ароматът е остър, но отново не дразни.
Когато парфюмът постои дотолкова, че да забравя, че съм го поставила, а най-добре го приспя със следобедна дрямка, се появява онзи типично бебешки аромат. Той не е от прането, нито от детските помади, той принадлежи само и единствено на детето и вярвам, че всяко едно по света ухае на него. Много уютен, умиляващ мирис. Бих се опитала да го пресъздам, като добре омачкам комплект пластелин и след това измия ръцете си с ароматен сапун. Дори може би е задължително съвсем по детски да грабна всички цветове и да мачкам трескаво с надеждата, че ще се получи най-красивият цвят на света, докато не се окажа с голяма кафява топка в ръцете си.
Макар и интересен, за мен Not a Perfume не е аромат за носене. Поне аз не бих посегнала към него, защото не виждам за каква ситуация е подходящ. Бих пробвала да пръсна нещо друго върху него, може би нещо цитрусово, което да го събуди. Най-вероятно обаче ще си стои просто така и ще се озовава на ръката ми от време на време просто от любопитство.
Автор: Ела
Няма коментари
Радвам се на всеки ваш коментар, не го спестявайте :)