Парфюмите за мен винаги са били артикул за възрастни, възникнали сякаш да компенсират несъвършеното човешко обоняние. Те са онзи елемент на съблазън, който естественият аромат не е достатъчно силен и осъзнаван да създаде. Смятам също, че изборът на любим аромат се осъществява именно, за да усили многократно и облече във възприемчива форма този уникален телесен мирис.
Склонна съм да вярвам дори, че определени типове аромати се разкодират по точно определен начин, така както топлите ванилови, шоколадови, ядкови парфюми създават усещане за домашен уют, а цитрусовите и акватични – за волност и непредсказуемост. В този ред на мисли не разбирам концепцията на парфюми, които навяват откровено детски асоциации или разкриват формула по-подходяща за аксесоар на невръстна дама, която трополи в коридора с токчетата на мама и нагризва червилата с вкусен аромат.
Little Italy от Bond No 9 е типичен пример за детски парфюм, маскиран като продукт за възрастни и окичен със стряскащ ценови етикет, като че ли да се подсили илюзията. Лансиран като унисекс аромат, Малката Италия е всъщност есенцията, послужила за ароматизиране на оранжевите бонбони Тик-Так или дори по-скоро на всички онези подобни появили се дражета под логото на знайни и незнайни производители. Както на блотер, така и върху ръката, парфюмът не търпи особено развитие и не губи откровената си химичност, а във втория случай почти успях да си представя, че помирисвам детска ръчичка стискала здраво в юмруче последното бонбонче, за да не му го вземе някой.
Още по-интересен е случаят с Loretta, дело на Tableau de Parfums. Парфюмът е вдъхновен от едноименната героиня от филма на режисьора Браян Пера – Woman’s Picture. Предполага се, че Лорета трябва да импонира на загадъчен образ, разпокъсван между пуританското и хищно сексуалното. В действителност обаче парфюмът мирише на луксозна кукла тип Барби от Кореком и по-точно на ароматизираната и полиетиленова коса. Усещането е наистина ретро и посвоему луксозно и шик, но същото може да се каже и за фототапетите от зората на демокрацията, без това да е комплимент. Филмът от своя страна има дъх на нискобюджетно европейско кино, в което непрекъснато очакваш една солидна част от лентата да се окаже шизофренна халюцинация на някой от героите, но това така и не се случва.
Не бих носила нито един от двата аромата, но не гледам на тях с неприязън, а напротив – с усмивка. Носят ми усещане за една очарователна детска наивност, която в никакъв случай не бих искала да предам на околните като част от мен. Или иначе казано – предпочитам парфюми за възрастни.
Автор: Ела
Няма коментари
Радвам се на всеки ваш коментар, не го спестявайте :)