31 January 2014

Givenchy Very Irresistible



Нишовата парфюмерия е каприз. Каприз на сетивата да намерят благоуханно подобие на чувства, мисли, преживявания, което да съхраняват и получават, когато пожелаят. За мен основната разлика между масовата и нишовата парфюмерия не е нито в качеството на композицията, нито в достойнствата на аромата, а в диапазона усещания, които покриват. Сякаш колкото по-ограничено е разпространението на един парфюм, толкова по-конкретна е неговата цел. Тези аромати не стават за всеки ден, нито за всеки човек, нито дори за един и същ човек в различни периоди от неговия живот. Те просто намират своята малка ниша или може би човек открива себе си в тяхната малка ниша и остава в нея, докато му носи уют.


Днес обаче не е от онези особени дни, в които нещо изобщо се случва. Да си го кажем направо – има и обикновени, дори скучни дни. Такива, в които колкото и отдаден да си в стремежа си да подбереш подходящ парфюм, просто искаш нещо, с което си способен във всеки един момент да се идентифицираш, да „мирише на теб”. Аз мириша на себе си, когато нося Много неустомия Givenchy.
Very Irresistible се озова напълно случайно в обсега ми. Имам неписано правило да избягвам аромати с десетки фланкъри, досущ еднакви на външен вид, а някои дори на мирис. Намирам за обиден към мен като потребител мързела на производителя да създаде уникален продукт. В случая обаче аз бях Мохамед, а Very Irresistible беше планината, която дойде при мен под формата на мострен виал.
Важно е да уточня, че преди срещата си с него, бях напълно моногамна в парфюмни отношение. През последните 6 години не бях сменяла парфюма си нито веднъж. Но, както се случва и в най-добрите английски семейства, го пожелах. Първо отричах пред себе си, че е назрял момента, в който да сменя вече отдавна досадилия ми и отдалечил се от мен стар парфюм. После се примирих, че не мога да залъгвам сърцето си и два месеца събирах сили да извърша непростим грях – да го имам. Вече го държах в ръцете си, но се залъгвах, че това са само някакви си 30 милитра, нито пък смятам да го ползвам много често, само от време на време, колкото да си „начеша крастата”. Пак грешах – исках го всеки ден, само него и никой друг.
Е, сега имам десетки парфюми и моногамията ми е по-чужда отвсякога, но това и за миг не значи, че съм спряла да обичам Very Irresistible и да го търся, когато имам нужда от него. Той пък проявява разбиране и всеки път ме обгръща със същата любов, с която го е правил и преди. Не ми спестява нито нежността на розите, нито мекотата на божура. Аз му отвръщам, като всеки път настръхвам от хладния му полъх на анасон.
Не ме разочарова откъм трайност и плътност, но ако някой държи да го има във версия sillage – monster, може да потърси злия му брат близнак Very Irresistible Sensual, който е напълно идентичен като аромат, но много по-присъствен и в готик лилав вариант на стандартния за серията флакон.

Very Irresistible е парфюмът, с който съм силна, независима и ничия, освен на самата себе си. И ако беше нишов, то щеше да бъде композиран така, че да мога да го нося, само когато наистина съм такава. С Very Irresistible обаче мога да си принадлежа, дори когато нямам сили за това. 

Автор: Ела