20 April 2012

Втора среща с ВВ кремовете

   Вече посветих една публикация на този мой нов любим продукт. От тогава мина известно време и вече мога да споделя по-трайни впечатления от тъмно розовия Skin79, от който си купих голяма опаковка. Също така се амбицирах да пробвам де що има корейски ВВ крем в e-bay и за начало си поръчах мостри на Missha Signature Wrinkle Filler BB. За него гледах няколко клипчета в youtube и различни ревюта. Отзивите бяха добри, но това, което прикова най-вече погледа ми беше шишенцето на крема. Като типична сврака, облещих очи при вида на толкова лъскава и луксозна опаковка. Много добър маркетингов трик. Само заради нея бих си купила крема, въпреки по-високата му цена от повечето корейски ВВта (над $30). Все пак обаче разумът надделя и реших първо да го пробвам като си купя няколко сашета, защото непотребни лъскавини си имам в излишък. 

   И така, мостричките дойдоха и мазането започна. Като усещане върху кожата ми допадна малко повече от Skin79. Сякаш е една идея по-овлажняващ от него (аз съм с доста суха кожа) и ароматът му е по-приятен. За сметка на това обаче има някак си по-забележим пудрен завършек, който не ми допада. По други показатели различия не открих, освен, че Missha ми приляга като цвят маалко по-добре, но разликата е едва доловима (взех си №21 Light beige). И за двата крема се твърди, че имат противобръчков ефект, макар, че при Missha той е даден като основна функция. За няколко дни употреба няма как да потвърдя дали е така, но  в действителност и двата крема нанесени на лицето много добре прикриват фините линии, за разлика от повечето фон дьо тени. Основното нещо, по което се отличават е степента на слънчева защита. При Skin79 тя е 25, а при Missha - 37. Честно казано, не съм голяма почитателка на високите фактори. Първо, защото и без друго съм твърде бяла и лятото единствения ми шанс да хвана малко цвят е да ползвам ускорители за тен с не повече от 15SPF и второ, защото при снимки всичко с висока слънчева защита изглежда ужасяващо. Отразява светкавицата и резултатът е призрачно бяло лице, което би предизвикало завист дори и у обилно напудрена гейша. Тези две неща са единствената причина да не съм безвъзвратно и абсолютно безрезервно влюбена в нещото наречено ВВ крем.
   Интересно нещо забелязах когато капнах по малко от двата продукта на ръката си за снимка. Този на Missha изглежда по-светъл от Skin79, а когато ги разнеса на лицето с втория изглеждам по-бяла. Нямам друго обяснение, освен това, че Missha се адаптира по-добре към тена... 
   Като цяло обаче, не мога да кажа, че има някаква коренна разлика между двата крема, която да оправдае тройната разлика в цената (освен опаковката, но не бих дала $20+ отгоре само заради нея)
  Така или иначе, експериментите продължават и тези дни ще пробвам още мостри на различни марки. Те се намират из e-bay за центове и са наистина много полезни за да се избегне покупката на неподходящи продукти.


От ляво Missha, от дясно Skin79
Линк към "Първа среща с ВВ кремовете"