Когато си на 30+


За повечето жени навлизането в тридесетте и четиридесетте е някакъв едва ли не преломен момент в живота. Изразът "вече не съм на 20" като оправдание да не се прави едно или друго нещо е доста често използван. А истината е, че това, че вече не си на 20 е именно причина да можеш да правиш много повече неща от преди.
Днес навършвам 33. Всъщност, навърших ги точно преди няколко минути. И ми е еуфорично.
Никога не съм страдала от сатурнови дупки, само те страдат от мен. Едва ли някога са срещали толкова упорит оптимист, който не само се опитва да търси положителното във всяко нещо, но и успява да го открие.
Но пък се сетих как и тази година голяма част от приятелите ми ще честитят с онази леко съжалителна нотка в гласа, която ясно си превеждам: "Е, вече не си първа младост, но нищо, животът не свършва на 30 и..." и ме напушва смях. Забавно ми е и как жените след 40 започват да не казват годините си или ги измърморват с половин уста. Защо? По дяволите, защо? Та на мен ми се иска да крещя "Отдавна вече не съм на 20"! Вече не съм момиче. Аз съм жена. Влязла съм във възрастта, в която вече знаеш какво да очакваш от живота, какво искаш от него и не само това - знаеш и как да го получиш. Вече не си това лутащо се хлапе, което наивно рони сълзи за всяка дребна несполука, което смята, че всяка неуспешна връзка е краят на света, а всяка житейска спънка е бариера към бъдещи успехи. Не, ти вече знаеш, че това е просто нова възможност. Възможност да се научиш, възможност да се поучиш, възможност следващия път да го направиш по-добре. 
Да, разбира се, има и недостатъци да не си на 20. 
В магазина не се лепваш на ягодовите балсамчета за устни, а оглеждаш кремовете против бръчки. Вече се налага да се позамислиш преди да изядеш целия буркан с Нутела, защото метаболизмът не е съвсем същият. В залата не ти стигат 15 минути на велоаргометъра, за да изглеждаш ослепително, а са нужни поне едночасови сериозни усилия. 
Но какво от това? Всяка бръчка е следа от емоция. Няма как да имаш назолабиални такива, ако никога не си се усмихвал. Това, че вече се замисляш с какво се храниш, прави всяко прегрешение още по-сладко. А това, че се налага да се стараеш повече, за да изглеждаш перфектно, не е повод да се откажеш да го правиш, а начин да калиш психиката си и да се научиш на постоянство - неща, които ще са ти от полза до края на живота във всеки негов аспект.
И да - прекрасно е да си на 30+. И съм сигурна, че ще бъде прекрасно да съм на 40+. А петдесетте... ех, само мога да си представям колко луда ще съм тогава, ако продължавам да раста така. Да, не само децата порастват. И възрастните растат. Е, не на височина, а основно на широчина, но пак е растеж, нали? Но най-важното - те растат на опит. А опитът е най-ценното ни притежание. Именно затова трябва да опитваме всичко. Тук и сега. Няма нищо лошо, че можем да сгрешим. Винаги има втори опит. Нищо, че не сме на 20... а понякога именно защото не сме на 20. 




ПП: Винаги са ме влудявали подобни надъхващи философски локуми и все още смятам четенето на такива за пълно безумие, но пък точно днес получих неочакван порив да напиша тук подобно нещо. А аз обичам да си угаждам и това в резултатът. Този път за сметка на клетите ми читатели.

Модел: Моя милост най-прекрасна

3 коментара

  1. Ех, едно такова хубаво ми стана докато четях... :D По-добре нямаше да го кажа ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Честит Рожден Ден, Адри! Все така усмихната и позитивна!
    И аз съм в отбора на 30+, с две малки деца, но се чувствам чудно. И обожавам да си избирам кремчета. Е, вярно имам проблем с хормоните и килцата, но и това не може да ме спира да се усещам млада по душа.

    ОтговорИзтриване
  3. Честит Рожден Ден!
    Така се върви напред - само с оптимизъм и добро чувство за хумор!

    ОтговорИзтриване

Радвам се на всеки ваш коментар, не го спестявайте :)