My Beauty Madness

Казвам се Яница Славова, на 26 години. Родена сьм в Сливен, но от 6 години живея в Бургас. Имам диплома за кулинарен технолог и педагог по български език, литература и история, но не работя по нито една от професиите си. От малка обичам да майсторя нещо и да създавам разни неща. От една година се занимавам с изработката на бижута.

Как избрахте тази професия/хоби?

Обичам предизвикателствата и когато видя нещо, което ми харесва и е интересно, винаги пробвам дали мога да го направя и аз. Оказа се, че голяма част от нещата мога да ги пресъздам, но след това интересът ми в тази област се изчерпва и тогава преминавам кьм друга. Така от изработката на дръвчета с мъниста, преминах през квилинг картички, полимерни глина, декоративни дръвчета с цветя от креп хартия и какво ли още не, докато не стигнах до бижутата. Тази област се оказа доста богата и неизчерпаема. Започнах с винтидж бижута, но сякаш не бяха за мен, преминах отново на полимерни глина, но и това не беше за мен, докато един ден сестра ми не ми показа вълшебно прьстенче със стъклена сфера и Айфеловата кула в нея. Тогава разбрах, че това ще бьде моето "нещо". Започнах да се интересувам, да търся, да експериментирам и вече една година интересът и желанието ми са все същите, както в първия ден, в който докоснах стъклената сфера.

Кое е най-трудното в нея/него?

Като всеки човек и аз имам своите трудности. Но сьм упорита и вярвам, че един ден ще ги преодолея. Едно обаче ми е най-трудно - да спра да мисля! Толкова сьм обзета от хобито (професията) си, че мисля само за него. Лягам и ставам с идея. Вечер заспивам с мисълта как ще създам нещо ново, кой модел мога да подобря, а на сутринта, когато стана, нямам търпение да си пръсна нещата и да започна да експериментирам. Още по -трудното е да гледам на цветята като на обикновени цветя. Погледна ли ги, пред очите ми е модел на колие, пръстен или гривна. Когато ми подарят букет, очите ми като скенер започват да обхождат букета и за секунди вече знам, кое цвете ще изсъхне хубаво и кое не. Ето това ми е най-трудното! Дори приятелят ми се деформира покрай мен. Преди известно време ми каза: "Заради теб, когато видя цвете, си мисля дали би го харесала и дали би се превърнало в бижу".

Понякога си мисля, че имам проблем, но тогава си пръскам материалите и тези мисли изчезват, хаха.

Кое е най-приятното?

Всичко! От самото създаване на бижуто до отзива, който получавам. Плакала сьм от щастие, когато са ми изпращали благодарствени писма и от сърце сьм се смяла, когато са ми разказвали забавни случки с бижутата ми, защото макар и вече доста разпространени, все още има хора, които не са виждали подобни модели. Приятно е да внасям радост и разнообразие в живота на хората.

Откъде черпите вдъхновение?

От всичко, което ме заобикаля. Понякога вдъхновението идва от филм, книга, ситуация, но най-вече от природата. Много често когато някой си поръча бижу, в ума ми изплуват още множество комбинации и модели.

Как си представяте себе си и работата си след 10 години?

По принцип не обичам да си правя планове, защото все нещо се обърква или променя, но много ми се иска след 10 години да имам свое собствено арт магазинче. Искам да бьде толкова уютно и вълшебно, че когато човек прекрачи прага, да се пренася в друг магичен свят. Искам освен мои неща, да предлагам творения и на други автори, защото има толкова талантливи колеги, които наистина заслужават да бъдат показани. Искам чрез мен хората да се докоснат до нашия свят, да го опознаят и обикнат

Пожелайте нещо на читателите.

Следвайте сърцето си и СВОИТЕ желания! Не се примирявайте! Не се подценявайте! Отстоявайте правото си на щастие и съдбата ще Ви помогне да сбьднете всичко, за което мечтаете!